Риби

Семейство попчета 

Семейството на попчета, познати под латинското Gobiidae е вид костни риби. Към тях са познати 22 вида рибки, чиито характеристики са сходни само до известен момент. Семейството на попчета има сраснали като вендузи, перки на корема, които помагат на рибите да се движат по дъното. Те са дънни риби с малка кръстова кост на главата. Имат големи усти, остри и дребни зъби. Храната на попчетата е основно животинска. Попчетата са нощни риби, но улова им е по всяко време на денонощието, а също и по всяко време на годината. Ето и най-популярните от семейство попчета видове: Ихтиофауна (на лат.: Aphia minuta, достига дължина 4-5 см); Малко попче (от лат.: Pomatoschistus minutus); Ивичесто попче (от лат.: Gobius bucchichi); Дългоопашато попче; Мраморно попче (от лат.: Proterorhinus marmoratus), Тревно попче (на лат.: Zosterisessor ophiocephalus), Стронгил (на лат.: Neogobius melanostomus), Змиевидно попче (от лат.: Gobius cobitis), Лихнус (от лат.: Mesogobius Batrachocephalus); Сирман (на лат.: Neogobius syrman) и Ратан (на лат: Neogobius ratan). Попчета „Periophthalmodon septemradiatus“ - са най-голямата група сред защитените риби в Черно море. Характерно за тях е удължено, люспесто или голо и закръглено тяло. По гърба има две перки, които са или слети или разделени. Коремните перки са във форма на фуния. Страничната линия липсва. Обитават слабо солени, морски или сладки води. По време на размножителния период сменят окраската си само мъжките представители. През пролетта и лятото хвърлят хайвера по камъни, по други предмети на дъното, дори по черупки на миди. Имат характерен жълт цвят. На дължина достига до 30 см и тежат 300 гр. Сладководно попче Обитава малки пещери и дупки по дъната. За улов на попчетата се използва влакно от 0.20 – 0.25 и размери 100 – 150 мм. За куки, подходящи са с номера 7 и 9. За пръчка се взема такава с дължина от един-два метра, обикновено от дърво и с диаметър 5-10 мм. Широкоглавото попче Широкоглаво попче достига размери от 25 см в дължина и до 100–150 грама тегло. Характерно за него е обезлюспената предна част и голяма глава заоблена. Живее и се храни по каменисти и чакълести дъна в крайморски езера. Тревно попче Обитава води с богата растителност, сладководните води. У нас е сред защитените видове, а по света обитава водите в Средиземно море, Мраморно море, Черно море и Азовско море. Води дънен начин на живот. В нашите реки е засичан в езера около Варненско и Бургаско, река Ропотамо и Карагач. На размери достига до 25 см и тежи до 200 грама. Прехранва се с малки рибки, раци, мекотели и дребни раци. Размножителна възраст достига на 2 години. За целта женските отлагат хайвера си в гнезда от водорасли. Средната продължителност на живот е към 5–6 години. Сходни с тревното попче са видове като: Gobius bucchichi, G. Niger, G. cobitis и G. paganellus. Разликата между тях и тревното попче са в големия брой люспи по латералната линия и липса на люспи по бузи. Като основни причини за изчезването на тревно попче са замърсяванията, в резултат на бързо разрастващата се инфраструктура по Черноморското крайбрежие. По отношение на опазване на вида му са взети мерки, като е вписан в Червена книга на Черно море (1999). Попчетата като цяло притежават нежно, вкусно и крехко месо.  

Черноморския сафрид 

Риба черноморски сафрид е характерна със сребристи или тъмнозелени краски на гърба. По него няма люспи, а в страните има едри такива. Главата й е голяма, а устата силна и с множество дребни зъби. На размери сафрида достига 100 грама и 20 см. В много редки случаи могат да се срещнат екземпляри от един килограм. Пасажна риба е и се среща на големи стада. Дребните видове се хранят главно със зоопланктон, а едрите парчета с цаца и хамсийки. Улова на черноморски сафрид е съсредоточен в широк аспект. На чепеларе сафрид се лови през август и до октомври. Телескопа е с размер от 4 до 6 метра. Макарата е от среден клас, куките са с №9 и №13, на цвят ситни и със светли перца, а броя им достига 8–10, като тежест се слага на края на разстояния от 1,2 до1,5 метра, за поводи размери 0,10 до 0,15 са подходящи. Риболов на сафрида се прави от брега. Техниката трябва да е лека и приятна. За замятането силния удар и навътре е добър. Когато чепеларето потъне се задържа бигелът и се затваря. Следва подръпване на пръта. Щом сафрида клъвне се усеща веднага, поради рязката му реакция. Рибата е плашлива, затова ако една клъвне трябва да се действа бързо, че да не подплаши останалите от стадото. На леко сафрид се хваща с телескоп и по-здраво влакно. За плувката е разрешена и такава с голямо перо. За номерация на куки, тези от №9 и №14 са идеални. За стръв на сафрид се използва морски червеи, торен червеи и скарида. За стръв от риба или миди се ползват рядко. При засичане трябва да се внимава, защото устната кухина на рибата е крехка. Сафрида има меко и крехко месо. Смята се за деликатес и се приготвя превъзходно запечен ан фурна, подхожда много за мезе с чаша памидово червено вино.

Шаранови риби

Шарановите (Cyprinidae) са семейство костни риби. Това е най-голямото семейство сладководни риби, представено от над 2100 вида, обединени в около 220 рода. Видовете от семейството са разпространени по целия свят с изключение на Мадагаскар, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка (където обаче впоследствие са интродуцирани). Имат изключително разнообразна форма на тялото и обитават най-различни типове хабитати.

Шаранът е типичен представител на костните риби. Той спада към смемейството на каракудата, скобар, червеноперка.Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 cm на дължина и до 35 кг на тегло. Световният рекорд е 34,35 кг и е поставен в езеро Lac de Saint-Cassien във Франция.^[2] Шаранът е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.
Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми. Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата, с които търси по дъното растения и дребни животинки. Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи (едролюспест шаран) както и огледалните(голи)шарани.

Огледален шаран - "Пловдив"

През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си - до 500 000 хайверни зрънца. Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни. През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване. Тук, заровени в тинята са защитени от студа. Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.
В България има традиция на Никулден да се готви пълнен шаран.
рецепта вижте тук


Сомът (Silurus glanis), още Европейски сом, е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина достигa до 5 m, а на тегло - до 300 кг. Официалният рекорд е 134,97 кг - на сом, уловен в река По, Италия през 2010 година.^[2] Няма зъби и може да се укроти, ако се хване за горната челюст. Отгоре тялото на сома е тъмно, а страните и коремът са на петна. На горната челюст има по две, а на долната - четири по-къси мустачки. Тези мустачки са осезателните му органи.
Разпространен е в Европа и Азия. В България се среща в Дунав, Струма, Тунджа, Марица, Янтра и техните притоци. Някои от големите язовири, които обитава сомът, са Въча, Студен кладенец, Кърджали, Ивайловград, Пясъчник, Йовковци, Жребчево, Тича и др. Мъжкият сом прави на дъното гнездо и пази хайвера, снесен от женската. Сомът е хищна риба и се храни с рибки, жаби, раци, насекоми, мекотели и дори по-дребни представители на собствения си вид. По-едрите могат да включат в менюто си дребни бозайници и водоплаващи птици.
Осезанието му е добре развито. Сомът е активен лятно време при по-висока температура на водата. През зимата ляга на дъното и изпада в летаргия. Пробужда се от зимен сън към средата на април и ловува до ноември, като активността му е най-голяма на дълбоко заради по-топлата вода. В средата на лятото може да напада плячката си и по повърхността на водоемите.
Сомът се лови по няколко начина: от брега, от лодка на "влачене" или от лодка на "кльонк". Могат да се използват както естествени, така и изкуствени примамки...

Бял Толстолоб - Достига относително големи размери и тегло до 20 кг, като световният рекорд е 32 кг и е постигнат край Андонг, Кьонсан-Пукто, Южна Корея.^[1]
Тялото на белия толстолоб е странично сплеснато с голяма глава, а очите ѝ са разположени в долната ѝ част. Гръдните плавници са удължени и заострени, и не достигат основата на гръдните плавници. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по тъмна, люспите са много малки и тънки. Дължината на червата при възрастните е 1 500 % от дължината на тялото. Глътъчните зъби са еднородни, силно уплътнени и приспособени за мачкане на планктонни водорасли. Килът е по продължение на цялото тяло – започва от аналния отвор и завършва до гърлото. Достига полова зрялост на 3-годишна възраст. Живее в горните слоеве на водата и се храни с развиващия се там планктон. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват „цъфтеж“ на водата. Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове. В състава на храната му се срещат всички групи на планктонните водорасли – диатомови, зелени, синьо-зелени и др. При отсъствие на водорасли, обикновено пролет и есен, се храни с разлагащи се органични остатъци, т. нар. детрит. Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м над водата.
В България белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естествено възпроизводство в страната има единствено в р. Дунав.

Есетрови риби